Job 10

1Д отегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.

2 ^a Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?

3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?

4 ^b Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?

5 ^c Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,

6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,

7 ^d ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?

8 ^e Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?

9 ^f Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

11 ^g с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,

12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?

13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –

14 ^h че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.

15 ⁱ Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:

16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.

17 ^j Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.

18 ^k И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;

19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!

20 ^l Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

21 ^m преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,

22 ⁿ в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.